Творби на деца


Училище любимо

 

Училището ни любимо

носи име на светец.

За делото му тъй значимо,

наричан още праотец.

 

„Отец Паисий“ то се казва

И днес празнува своя юбилей.

История 35- годишна то запазва

и кара всеки да милей.

 

Гордея се, че в него уча

и с радост ходя всеки ден.

Ум и разум да получа,

удоволствие е то за мен.


Милица Касабова, III „а“  клас


================================================

Моето училище

 

Мое училище,

в теб се научих

нашите буквички

аз да редя.

 

Смело да сричам,

бързо да смятам,

родния край

да обичам, ценя.

С тебе минават

по- весело дните

с мойта учителка,

с нашия клас…

Всеки септември

отварям вратите –

нови деца

да приемеш до нас. 

Мое училище,

днес ти празнуваш,

светиш тъй хубаво,

пеем за теб!

С гордост и обич

за тебе говорим

и с благодарност

във всяко сърце.

 

      Лора Ивайлова Богомилова, IV б“  клас



Защо уча в СУ „Отец Паисий“?



Започнах да уча в СУ „Отец Паисий“, защото това е училището на мама и баба.

Когато преди две години пристигнах в България, не знаех езика, нямах приятели.

Ден след ден госпожа Врачева и госпожа Найденова ни обграждаха с любов и ни учеха с много търпение. Децата ми помагаха и подкрепяха. Сред тях намерих най- добрите си приятели. Сега ходя спокойна и с нетърпение на училище.

За мен СУ „Отец Паисий“ е най- красивото от всички училища!

Вече зная – Обичам моето училище и никога не бих го заменила с друго!

 

Ай Хасегава, III „а“  клас



=================================================






35 години детски усмивки

 

Ето, че порасна, скъпо училище! Не ти личат годините! Все още си така красиво!

 

Помня момента, в който преминах вратите ти. Бях притеснена, вълнувах се. Не знаех кого ще срещна или пък как ще се справя. Иска ми се да се върна във времето при това малко момиченце и да му кажа, че всичко ще е прекрасно. През всичките години в училището изпитах много неща. То е видяло сълзи, смях, щастие, тъга.

 

Хайде, нека и то каже няколко думи.

-                     Видяло съм живота на много деца и съм се смяло с тях. Най- обичам, когато звънецът ми бие и от шумотевицата в коридора всеки влиза в стаята. Настъпва пълна тишина. Аз се натъжавам, но когато часът свърши, отново се чува глъч. Ще посрещна всеки с широко отворени врати. Уверявам ви, че ще ви е много весело. Да, ще е трудно, но ще се справим заедно.

 

Дано сте разбрали същността на училището. Обичайте го и се грижете за него, то разбира цялата ви любов!

 

 

Никол Лалева, VII „а“ клас